23 авг. 2011 г., 21:37

Красотата на нощта

1K 0 1

Колко хубава е днес нощта,

тя спуска се бавно над града.

И аз, потънала в нея там сама,

мечтая си загледана в първата звезда.

 

Мислите ми плават по звездното небе

и аз радостна като мъничко дете

протягам отново към теб ръце

и чакам те да докоснеш моето сърце.

 

Ала защо не виждам те в нощта,

мисля си къде ли си сега.

Душата ми потрепва леко от тъга,

по бузите ми отронва се мъничка сълза.

 

Луната днес я няма

и мракът придава по-студена гама.

Въпреки това, красива е днес нощта.

Но защо наслаждавам ù се аз сама?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...