Красотата на нощта
1K
0
1
Колко хубава е днес нощта,
тя спуска се бавно над града.
И аз, потънала в нея там сама,
мечтая си загледана в първата звезда.
Мислите ми плават по звездното небе
и аз радостна като мъничко дете
протягам отново към теб ръце
и чакам те да докоснеш моето сърце.
Ала защо не виждам те в нощта,
мисля си къде ли си сега.
Душата ми потрепва леко от тъга,
по бузите ми отронва се мъничка сълза.
Луната днес я няма
и мракът придава по-студена гама.
Въпреки това, красива е днес нощта.
Но защо наслаждавам ù се аз сама?
© Ванс All rights reserved.
