Аз помня всеки ден,
в който ти си бил до мен.
Аз помня всеки път,
когато си отмъквал дишането от гърдите ми.
Аз помня всяка дума,
която е карала сърцето ми да замре.
Аз помня всяка песен,
която сме слушали заедно.
Помня всяко докосване,
всеки поглед,
всяка прегрътка, в
сяка целувка.
В онази нощ аз видях нас.
Видях ръцете ни,
видях усмивките ни.
Морето бавно плискаше в краката ни.
Кецовете ти бяха мокри.
Но това нямаше значение,
понеже всичко, което виждах, бе теб,
а всичко, което видаше ти, бях аз.
Прегърнати приятно, гледахме морето
и аз се чудих как съм тук попаднала,
как съм те намерила.
Изумявах се от нашата кратка любов.
© Дана Благовска Все права защищены