inara
45 649
18 мая 2023 г., 19:26  

Кратко съждение 

  Поэзия » Философская
436 7 20

Много лесно понякога сочим към другиго с пръст
и навираме шумно в лицето му колко е сбъркал.
И се чувстваме силни, а той се смалява на ръст.
Сякаш гумичка част от човек нарисуван изтърква.

 

Ала кой има право – със хлебната гума в ръка,
да се меси във щрихи, които и сам не разбира?
Щом Ръката, държаща молива е само една –


Тя единствена може – и с право баланса намира.
 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, Ирина! Поздравления!
  • Хареса ми стихът, Ирина. Поздравявам те!
  • Тук дебати някакви а аз видях само стиха...хубав много!
  • Интересно!
    Поздравления!
  • Харесах и идеята и изпълнението.
  • Разбирам идеята в стихотворението, но не разбрах къде Анани видя Божия съд. Няма такова нещо тук, аз прочетох баланс, не съд. Нека кажа още нещо, мисля е по темата, а и нали сме тук да споделяме?

    “Понякога, поизостанал, за да влезеш в крак
    настъпваш нечия мазолеста пета.
    Тълкува се като болезнена обида.
    Но никой не попита:
    “Хей, приятелю - ти виждаш ли добре?”

    Това е мое, от преди години. Ти пък, Инара, си го изразила по своя си начин. 👍
  • Разбира се, че те разбирам. По времето на соца, се носеха едни огромни плакати на манифестациите. Учителят ми по рисуване, наистина талантлив, правеше много от тях. Нанасяше координатна мрежа и контури, а калфите оцветяваха. Резултатите бяха чудесни, но това е частен случай. По-скоро, става въпрос, за агресивните кибици/зяпачи, които се бъркат, където не им е работата.
  • В рамките на шегата, не знам колектив от художници, да е създал картина - шедьовър. Който рисува, той и трие, защото е автор и само той може да реализира идеята си. Ако един разбърква боите, друг ги нанася, а трети казва, къде точно да се мацне, едва ли ще се получи прекрасно произведение. В този смисъл, посланието на стихотворението е, че авторът си носи последствията от сътвореното и няма смисъл, да му се бъркат в работата.
  • Изразила съм това, което мисля, по краткия начин. Не е нужно да влизам в полемика. Отговорът на въпроса защо ми е легнало на сърцето това стихотворение, г-н Ананиев, ще усетите от нещо мое много далечно, писано може би преди 40 години.

    Заплитат ме във възела си строг
    забраните и чуждите присъди.
    Веригите на моя ден сам Бог
    ще слага и руши, а аз ще бъда

    това, което е заложил в мен
    Творецът на съдбите ни човешки,
    без капка страх, че мога някой ден
    да обявя живота си за грешка.
  • Добре, извинете, ето моя отзив за самото стихотворение: Идеята му е: Аз правя каквото си искам и никой няма правото да ми казва дали то е добро, или не е. Никой няма право да се меси в щрихи, които не разбира. Съгласен съм. Така да бъде. Всеки се е самодостатъчен. Но защо тогава публикуваме нашите мисли? Защо оставяме възможност някой да ги коментира? Нали никой няма право да се меси? Това е моят отзив. Отново се извинявам, ако съм нарушил правила и спокойствие. Имате пълното право да ме блокирате, изтриете и така нататък....
  • Мъдрост поднесена в красиви рими! В твоите творби винаги е така!
    п.с.Бисера за .....ка (той си знае) незрим е ! Благодаря!
  • Уважаема госпожо Панайотова, малко е страшно вашето мнение. "Само Бог може да ме съди" е любима фраза на всички фанатици и диктатори. Мислех, че отдавна сме отминали времената на самодържавие...
  • Много красиво и вярно. Поздравления!
  • Велико стохотворение!!!👍🥰 Толкова са ми близки разсъжденията и позицията ти, залегнала в него, Ирочка!🌹 И аз съм на мнение, че само Създателят може да ни съди!
  • Много рядко използвам цитати в моите коментари, но сега първата мисъл, което се появи в ума ми, след като прочтох този стих беше -
    "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери."
Предложения
: ??:??