Краят
766
0
1
Краят
Усещам - от мен животът си отива.
Усещам - болката непоносима.
Силите напускат ме - тялото болно тъй слабо е.
Усещам, умората бавно ме превзема.
Ти си до моето ложе, плачеш тихо ти сега.
Хванала студената моя ръка.
И ти усещаш - времето мое изтича.
Ти плачеш и се молиш - недей, смисъл няма, мила!
Погледите наши срещат се.
В моя студен огън пламти,
а твоят, толкоз обезверен, жално ме гледа.
Опит за усмивка, всъщност грозна гримаса.
Проронвам едва-едва - аз ще поспя.
Изморен съм, ще поспя, завий ме, моля аз!
Колко е студено, а навън е пек.
И ето - унесен във съня вечен.
Усещам - от мен животът си отива.
Усещам - болката непоносима.
Силите напускат ме - тялото болно тъй слабо е.
Усещам, умората бавно ме превзема.
Ти си до моето ложе, плачеш тихо ти сега.
Хванала студената моя ръка.
И ти усещаш - времето мое изтича.
Ти плачеш и се молиш - недей, смисъл няма, мила!
Погледите наши срещат се.
В моя студен огън пламти,
а твоят, толкоз обезверен, жално ме гледа.
Опит за усмивка, всъщност грозна гримаса.
Проронвам едва-едва - аз ще поспя.
Изморен съм, ще поспя, завий ме, моля аз!
Колко е студено, а навън е пек.
И ето - унесен във съня вечен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Benifios Все права защищены
