3 июл. 2024 г., 01:17  

Краят на една любов

538 0 1

        Една любов

 

По погледа ти всичко разгадах!

Не успя сълзите си да скриеш!

А те не спираха като река!

И ти не искаше да ги изтриеш!

 

Усетих във очите ти тъга!

Усетих я, защото те познавах!

Усетих болката във твоята душа!

Боли и мен защото ти прощавах!

 

Поне сега достойно си тръгни

без драми, без излишни оправдания!

Без истина във твоите сълзи!

Без мечти, надежди и желания!

 

Подадох ти ръка-не я прие!

Уж времето лекува! Не, лъжа е!

Не може никой него да го спре!

Какво ни чака утре? Кой ли знае?

 

Не ти се сърдя! Знам, че е така!

По-добър е! Е, бъди щастлива!

Приятел да остана? Не сега!

Ти бъди за него най-красива!

 

02.07.2024 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...