По погледа ти всичко разгадах!
Не успя сълзите си да скриеш!
А те не спираха като река!
И ти не искаше да ги изтриеш!
Усетих във очите ти тъга!
Усетих я, защото те познавах!
Усетих болката във твоята душа!
Боли и мен защото ти прощавах!
Поне сега достойно си тръгни
без драми, без излишни оправдания!
Без истина във твоите сълзи!
Без мечти, надежди и желания!
Подадох ти ръка-не я прие!
Уж времето лекува! Не, лъжа е!
Не може никой него да го спре!
Какво ни чака утре? Кой ли знае?
Не ти се сърдя! Знам, че е така!
По-добър е! Е, бъди щастлива!
Приятел да остана? Не сега!
Ти бъди за него най-красива!
02.07.2024 г.
© Георги Иванов Всички права запазени