22 авг. 2015 г., 21:35

Краят на лятото 

  Поэзия
329 0 3

Краят на лятото

 

Слънцето не се показа.

Облак тъмен

черен хоризонт

светкавици и тътен

сякаш някаква зараза

обхванала е небесата

ширнала се като мастодонт.

 

Дъждът понесъл се

вълна неукротима

шепти с всяка капка

попила в земята

потоци от вода улици залива

събират се в река

понесла се в Бездната.

 

Къде си лято

дните ти горещи

потайни нощи

с признания,любов

спомени обземащи 

желани срещи

отиваш си

в дъждовния покров.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще има още слънце! Харесах!
  • Благодаря за отзива.Винаги има тъга когато нещо си отива,но то поставя и ново начало.Пожелавам ви слънце след "дъждовния покров"!
  • Сетих се за Яворовата "Градушка". Всяко лято отминава. Както конкретното, така и алегоричното, защото "Panta Rhei" властва и над боговете... И идва "дъждовния покров". Поздрав!
Предложения
: ??:??