Краят на лятото
Краят на лятото
Слънцето не се показа.
Облак тъмен
черен хоризонт
светкавици и тътен
сякаш някаква зараза
обхванала е небесата
ширнала се като мастодонт.
Дъждът понесъл се
вълна неукротима
шепти с всяка капка
попила в земята
потоци от вода улици залива
събират се в река
понесла се в Бездната.
Къде си лято
дните ти горещи
потайни нощи
с признания,любов
спомени обземащи
желани срещи
отиваш си
в дъждовния покров.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
