Краят на лятото
Слънцето не се показа.
Облак тъмен
черен хоризонт
светкавици и тътен
сякаш някаква зараза
обхванала е небесата
ширнала се като мастодонт.
Дъждът понесъл се
вълна неукротима
шепти с всяка капка
попила в земята
потоци от вода улици залива
събират се в река
понесла се в Бездната.
Къде си лято
дните ти горещи
потайни нощи
с признания,любов
спомени обземащи
желани срещи
отиваш си
в дъждовния покров.
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
