Краят на лятото
В отминалия залез суетата,
гасне с умиращия ден.
Самотна чайка на кърмата
изпраща и този летен спомен.
А там, далеч, на хоризонта,
сирена разкъсва падащия
мрак.
Поредна звездна нощ на
Понта,
възвестява чайковия грак.
Колко дни и колко нощи,
помни неуморното море.
И колко пъти още
ще идва малкото момче?
Ще брои песъчинките в
морето,
ще скача през вълните с вик.
Ще мечтае. Ще играе.
И ще съчинява своя стих...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Делчев Все права защищены
