От моя балкон имам изглед към Витоша
и бели върхари за поздрав ми кимат.
Затворена там е душата ми скитаща
в една продължителна истинска зима.
И уж е красиво – почти като снимка –
далечната гледка тъгата пречиства.
В очите ми бавно се раждат снежинки
и скриват от погледа белите писти.
Събудих се в тъмно. Навън с одеяло
е сякаш балконът ми – пухкав и бял.
Свободна поех дъх за ново начало.
Снегът от очите ми бе извалял.