От моя балкон имам изглед към Витоша
и бели върхари за поздрав ми кимат.
Затворена там е душата ми скитаща
в една продължителна истинска зима.
И уж е красиво – почти като снимка –
далечната гледка тъгата пречиства.
В очите ми бавно се раждат снежинки
и скриват от погледа белите писти.
Събудих се в тъмно. Навън с одеяло
е сякаш балконът ми – пухкав и бял.
Свободна поех дъх за ново начало.
Снегът от очите ми бе извалял.
© Мая Попова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
