Моето сърце е крепост недостъпна

и всеки принц отказва се на входа.

Поредният от мене щом си тръгне,

казвам си: „Да бъда друга, не, не мога“.

Ключа към себе си аз трябва ли да взема

и на тебе, принце, в ръце да дам?

Що за крепост тъй лесно се превзема...

не би ли искал ти да я превземеш сам?

Стените непристъпни аз ли трябва

сама да разруша? Тъй дълго ги строих...

Път към мен единствен заслужава

онзи, който сам ще победи...

Той не ще се спре на прага,

от високите стени не ще го хване страх.

Аз ще чакам... аз ще чакам...

Тръгвай. Моят принц не си... разбрах.