Тя слиза от едно такси
и го дочаква в празна стая.
Горчива страст, сълзи накрая
и само полъх от парфюм
над глухонямото легло...
Такава им е любовта -
дете на гняв и безнадеждност,
тя няма дом и потекло,
любов безбрачна, безсиновна,
пред всички съдии виновна...
А съдниците ù - свирепи,
по нея хвърлят с пълни шепи
омраза, камъни и кал.
Тя, петимна за капка жал,
платила би и чужди грях,
да имаше пощада в тях...
© Кети Рашева Все права защищены