17 янв. 2015 г., 19:17

Кресчендо

1.7K 1 20

Тя слиза от едно такси

и го дочаква в празна стая.

Горчива страст, сълзи накрая

и само полъх от парфюм

над глухонямото легло...

Такава им е любовта -

дете на гняв и безнадеждност,

тя няма дом и потекло,

любов безбрачна, безсиновна,

пред всички съдии виновна...

А съдниците ù - свирепи,

по нея хвърлят с пълни шепи

омраза, камъни и кал.

 

Тя, петимна за капка жал,

платила би и чужди грях,

да имаше пощада в тях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...