19 февр. 2008 г., 17:07

Крещейки...

755 0 4

 

 

Не съм способна да говоря!

Самопризнания разлагат се в ума ми.

Покоя не намериха в прекръстване.

Крещят напук опарените думи...

 

 

 

Обсебват ме. Напук на всичко!

Като горещ живак прогарят ми душата.

А той,  металът,  в жилите се стича!

И със свистене дебне тишината.

 

 

 

Но тихо! Господ да не чува!

Напук изгоних всичката си вяра!

Мълчете, думи! Няма да говоря!

Накрая всички скланят пред олтара...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...