Не съм способна да говоря!
Самопризнания разлагат се в ума ми.
Покоя не намериха в прекръстване.
Крещят напук опарените думи...
Обсебват ме. Напук на всичко!
Като горещ живак прогарят ми душата.
А той, металът, в жилите се стича!
И със свистене дебне тишината.
Но тихо! Господ да не чува!
Напук изгоних всичката си вяра!
Мълчете, думи! Няма да говоря!
Накрая всички скланят пред олтара...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
