19.02.2008 г., 17:07 ч.

Крещейки... 

  Поезия
608 0 4

 

 

Не съм способна да говоря!

Самопризнания разлагат се в ума ми.

Покоя не намериха в прекръстване.

Крещят напук опарените думи...

 

 

 

Обсебват ме. Напук на всичко!

Като горещ живак прогарят ми душата.

А той,  металът,  в жилите се стича!

И със свистене дебне тишината.

 

 

 

Но тихо! Господ да не чува!

Напук изгоних всичката си вяра!

Мълчете, думи! Няма да говоря!

Накрая всички скланят пред олтара...

 

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??