Не съм способна да говоря!
Самопризнания разлагат се в ума ми.
Покоя не намериха в прекръстване.
Крещят напук опарените думи...
Обсебват ме. Напук на всичко!
Като горещ живак прогарят ми душата.
А той, металът, в жилите се стича!
И със свистене дебне тишината.
Но тихо! Господ да не чува!
Напук изгоних всичката си вяра!
Мълчете, думи! Няма да говоря!
Накрая всички скланят пред олтара...
© Йоанна Маринова Всички права запазени