Крещейки...
Не съм способна да говоря!
Самопризнания разлагат се в ума ми.
Покоя не намериха в прекръстване.
Крещят напук опарените думи...
Обсебват ме. Напук на всичко!
Като горещ живак прогарят ми душата.
А той, металът, в жилите се стича!
И със свистене дебне тишината.
Но тихо! Господ да не чува!
Напук изгоних всичката си вяра!
Мълчете, думи! Няма да говоря!
Накрая всички скланят пред олтара...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
