Крещим
По някога крещим че ни боли,
болката човече бързо отминава.
Остава в душата нещо да гори,
помни, помни че то не се продава.
Крещим и плачем когато ни забравят,
до вчера, хора пили от шепата вода.
Опитват, искат хей така да ни измамят,
Нима сърцата заслужават таз беда?
Крещим! Дните бързо, бързо отминават,
Дали ни чува някой? Вече аз не знам.
В душите и сърцата болките остават,
отново и отново продължавам пътя сам.
В.Й. 28.05.2016г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Йотов Все права защищены
