Крещим
По някога крещим че ни боли,
болката човече бързо отминава.
Остава в душата нещо да гори,
помни, помни че то не се продава.
Крещим и плачем когато ни забравят,
до вчера, хора пили от шепата вода.
Опитват, искат хей така да ни измамят,
Нима сърцата заслужават таз беда?
Крещим! Дните бързо, бързо отминават,
Дали ни чува някой? Вече аз не знам.
В душите и сърцата болките остават,
отново и отново продължавам пътя сам.
В.Й. 28.05.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
