По някога крещим че ни боли,
болката човече бързо отминава.
Остава в душата нещо да гори,
помни, помни че то не се продава.
Крещим и плачем когато ни забравят,
до вчера, хора пили от шепата вода.
Опитват, искат хей така да ни измамят,
Нима сърцата заслужават таз беда?
Крещим! Дните бързо, бързо отминават,
Дали ни чува някой? Вече аз не знам.
В душите и сърцата болките остават,
отново и отново продължавам пътя сам.
В.Й. 28.05.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
