13 нояб. 2014 г., 17:47

Криеница

477 0 0

Започва криеницата позната.
Но дали е само във лицата или
корените й вече са в сърцата?
Не може красотата, която до вчера бе позлата,
да се изпари като мъглата.
Силата на преструвката е тъй голяма,
но не достатъчно за двама.
Допрените тела, едно до друго във нощта,
разказват приказка позната,
за мечтите на децата.Тя беше нежна и невинна,
но и болезнено наивна.
Думите, които остават ти в главата и
всяка вечер парят сетивата:
Вече ти не си ми нужен,
разкарай се и бъди прокуден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...