13.11.2014 г., 17:47

Криеница

478 0 0

Започва криеницата позната.
Но дали е само във лицата или
корените й вече са в сърцата?
Не може красотата, която до вчера бе позлата,
да се изпари като мъглата.
Силата на преструвката е тъй голяма,
но не достатъчно за двама.
Допрените тела, едно до друго във нощта,
разказват приказка позната,
за мечтите на децата.Тя беше нежна и невинна,
но и болезнено наивна.
Думите, които остават ти в главата и
всяка вечер парят сетивата:
Вече ти не си ми нужен,
разкарай се и бъди прокуден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...