13.11.2014 г., 17:47 ч.

Криеница 

  Поезия » Любовна
319 0 0

Започва криеницата позната.
Но дали е само във лицата или
корените й вече са в сърцата?
Не може красотата, която до вчера бе позлата,
да се изпари като мъглата.
Силата на преструвката е тъй голяма,
но не достатъчно за двама.
Допрените тела, едно до друго във нощта,
разказват приказка позната,
за мечтите на децата.Тя беше нежна и невинна,
но и болезнено наивна.
Думите, които остават ти в главата и
всяка вечер парят сетивата:
Вече ти не си ми нужен,
разкарай се и бъди прокуден!

© Павлин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??