Nov 13, 2014, 5:47 PM

Криеница

  Poetry » Love
475 0 0

Започва криеницата позната.
Но дали е само във лицата или
корените й вече са в сърцата?
Не може красотата, която до вчера бе позлата,
да се изпари като мъглата.
Силата на преструвката е тъй голяма,
но не достатъчно за двама.
Допрените тела, едно до друго във нощта,
разказват приказка позната,
за мечтите на децата.Тя беше нежна и невинна,
но и болезнено наивна.
Думите, които остават ти в главата и
всяка вечер парят сетивата:
Вече ти не си ми нужен,
разкарай се и бъди прокуден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...