argonyk (Димитър Никифоров)
335 1306
7 февр. 2024 г., 11:02

Крушовица 

  Поэзия
575 2 4

 

Макар обувките ми скъпи да лъщят
и топлият балтон да ми отива –
от този хищен градски бяс ще ме спасят:
стрък чубрица и супа от коприва.

 

Две патици с червени човки и петел –
алармата на селската ми къща.
По-стар от костенурка орех, клони свел
и рижа котка – зиме да прегръщам.

 

Препечен хляб, бурканче захаросан мед,
ока червено вино от асмата.
Забравил, че съм бил с поетите поет –
да меря само словото в карати. 

 

Ще ми напомнят, без да вдигат много шум:
ръждясалата мрежа на оградата
и снимките от скъсания стар албум –
сърцето от амнезия не страда.

 

От идващия край по-малко ще горчи,
защото знам – смъртта си има квота.
И аз ще се завърна да склопя очи
там, дето съм посрещнал с плач живота.

 

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??