Крушовица
Макар обувките ми скъпи да лъщят
и топлият балтон да ми отива –
от този хищен градски бяс ще ме спасят:
стрък чубрица и супа от коприва.
Две патици с червени човки и петел –
алармата на селската ми къща.
По-стар от костенурка орех, клони свел
и рижа котка – зиме да прегръщам.
Препечен хляб, бурканче захаросан мед,
ока червено вино от асмата.
Забравил, че съм бил с поетите поет –
да меря само словото в карати.
Ще ми напомнят, без да вдигат много шум:
ръждясалата мрежа на оградата
и снимките от скъсания стар албум –
сърцето от амнезия не страда.
От идващия край по-малко ще горчи,
защото знам – смъртта си има квота.
И аз ще се завърна да склопя очи
там, дето съм посрещнал с плач живота.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
