30 дек. 2008 г., 09:41

Кръг

803 0 13
 

               Кръг 

 

Все  още  незатворен  кръг  съм  аз.

Частица от спиралата на времето,

в което търся  пътя си към вас,

за да изляза на глава със себе си.        

 

Не питайте защо съм черноглед.

Не беше безпроблемно мойто скитане.

Пред мен все нещо имаше отпред,

което се навираше в очите ми.

 

Уж бях пресметнал мястото, часа -

но друг изглежда бе решил какво ще е.

Какво и колко щях да понеса,

не ми подписа никой правомощия.

 

Защо се бяхте юрнали така?

Почакайте ме! Спрете, починете си!

Как да ви кажа - няма край кръга.

Живейте като хора! Събудете се!

...

Аз няма да се спра. Това е страст.

Ще падам и ще ставам. Ще се влача.

Когато пак се добера до вас,

не питайте дали от радост плача.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...