15 мая 2007 г., 10:39

Кръг в гюрлука

715 0 10
Появи се накрай село
кръг върху гюрлука.
Той от космоса се виждал
по-добре оттука!

И внезапно във селото
автобус довтаса,
чак до покрива напълнен
с учени от НАСА!

Скупчиха се на гюрлука,
взеха да умуват,
после по американски
нещо си хортуват...

Пръснаха се; на колене,
ниско се навеждат
и с едни големи лупи
почвата оглеждат.

Ала нищо не откриха -
всичко бе напусто.
Само някакво парцалче
от неземна фуста.

И материята била
някак овлажнена -
като че ли от Кентавър
да е осланена.

Имало звезда такава -
толкова далечна,
че от нея да пристигнеш -
се пътува вечно!

Тръгнаха си. И тогава
като се събрахме,
нямате си на представа
колко им се смяхме:

като се разбра, че тоя
кръг и половина,
са го сторили в гюрлука
Грую със Калина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, тази Калина!!! Браво, Ангар!!!
  • Поздрави и на вас, приятели! Благодаря ви за веселите поздравчета! И много съм щастлив, че стихът ми ви е развеселил! Но заслугата не е толкова моя, а си е във вас - във вашето чудесно чувство за хумор! Иначе не бихме могли да се шегуваме и да си се посмеем!
    Благодаря ти че ме наричаш приятел, Риа! И аз, от няколкото твои стихотворения,които съм прочел, те чувствам близка!
    Поезията е много различна; дълбоката истинска поезия не е такава, но и веселите стихове са приятни и нужни; помагат ни да гледаме по-ведро на живота.
  • хих хубав край
  • Приятелю(позволи ми да те наричам така), поздравявам те за свежарския стих! Обичам авторите, които се различават от останалите. Не, че не обичам всички в сайта, но... Стихове за любов, мъка, и още нещо- си има колкото щеш. Но те не са интересни толкова, колкото стихове, които да те накарат да се усмихнеш. Ти доказваш, че поезията е в обикновените неща, а не във миражите и несабъднатите мечти. Венсеремос!
  • Пздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...