15.05.2007 г., 10:39

Кръг в гюрлука

716 0 10
Появи се накрай село
кръг върху гюрлука.
Той от космоса се виждал
по-добре оттука!

И внезапно във селото
автобус довтаса,
чак до покрива напълнен
с учени от НАСА!

Скупчиха се на гюрлука,
взеха да умуват,
после по американски
нещо си хортуват...

Пръснаха се; на колене,
ниско се навеждат
и с едни големи лупи
почвата оглеждат.

Ала нищо не откриха -
всичко бе напусто.
Само някакво парцалче
от неземна фуста.

И материята била
някак овлажнена -
като че ли от Кентавър
да е осланена.

Имало звезда такава -
толкова далечна,
че от нея да пристигнеш -
се пътува вечно!

Тръгнаха си. И тогава
като се събрахме,
нямате си на представа
колко им се смяхме:

като се разбра, че тоя
кръг и половина,
са го сторили в гюрлука
Грую със Калина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, тази Калина!!! Браво, Ангар!!!
  • Поздрави и на вас, приятели! Благодаря ви за веселите поздравчета! И много съм щастлив, че стихът ми ви е развеселил! Но заслугата не е толкова моя, а си е във вас - във вашето чудесно чувство за хумор! Иначе не бихме могли да се шегуваме и да си се посмеем!
    Благодаря ти че ме наричаш приятел, Риа! И аз, от няколкото твои стихотворения,които съм прочел, те чувствам близка!
    Поезията е много различна; дълбоката истинска поезия не е такава, но и веселите стихове са приятни и нужни; помагат ни да гледаме по-ведро на живота.
  • хих хубав край
  • Приятелю(позволи ми да те наричам така), поздравявам те за свежарския стих! Обичам авторите, които се различават от останалите. Не, че не обичам всички в сайта, но... Стихове за любов, мъка, и още нещо- си има колкото щеш. Но те не са интересни толкова, колкото стихове, които да те накарат да се усмихнеш. Ти доказваш, че поезията е в обикновените неща, а не във миражите и несабъднатите мечти. Венсеремос!
  • Пздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...