7 февр. 2021 г., 07:36

Кръговрат 

  Поэзия
372 0 0

Женим се ние и вдигаме
сватби големи и чудни.
Много успехи постигаме
в дните си, толкова трудни.

Къщи на челяд приписваме,
сякаш любов си купуваме.
Взехме ли май да си писваме
в дългото, бавно пътуване?

Тихо и плавно потъваме.
Щрихите в нищото чезнат.
Под тежестта се огъваме.
Падаме целите в бездна.

Смелите носят си бремето.
Те не познават умората.
Те се отдават на времето
и са за всеки опората.


 

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??