18 дек. 2008 г., 22:38

Кръговрат

1K 0 6

 

 

Красива снежинка
на палтото ми кацна.
Така постоя и походи цял ден,
а после постепенно изгасна – 
стопи се по пътя към мен…
Въздъхнах.
Заболя ме,
но след туй ми олекна.
- Отишла е нейде -
помислих си аз,
вероятно на друга, 
по-обична от тази планета,
в друг по-истински от нашия свят. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Заболя- олекна...Каква планета,какъв по-истински свят?!НЕ ми харесва!
  • Имаш добра идея, обаче:
    "Така постоя и походи със мен,
    а после постепенно изгасна –
    стопи се по пътя към мен…"

    Според мен е ужасно, когато "мен" се римува с "мен". Освен това не ми харесва употребата на архаизми като "нейде", имайки предвид, че думата "някъде" не би натежала на стихотворението ти.
    Надявам се да не се обидиш, това е просто моето мнение.
    Поздрави за идеята.
  • Поздрав и от мен!
  • Браво, много е хубаво!
  • Привет ! Харесва ми !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...