yaniuz1 (Яни)
50 123
18.12.2008 г., 22:38 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Пейзажна
698 0 6

 

 

Красива снежинка
на палтото ми кацна.
Така постоя и походи цял ден,
а после постепенно изгасна – 
стопи се по пътя към мен…
Въздъхнах.
Заболя ме,
но след туй ми олекна.
- Отишла е нейде -
помислих си аз,
вероятно на друга, 
по-обична от тази планета,
в друг по-истински от нашия свят. 

© Яни Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Заболя- олекна...Каква планета,какъв по-истински свят?!НЕ ми харесва!
  • Имаш добра идея, обаче:
    "Така постоя и походи със мен,
    а после постепенно изгасна –
    стопи се по пътя към мен…"

    Според мен е ужасно, когато "мен" се римува с "мен". Освен това не ми харесва употребата на архаизми като "нейде", имайки предвид, че думата "някъде" не би натежала на стихотворението ти.
    Надявам се да не се обидиш, това е просто моето мнение.
    Поздрави за идеята.
  • Поздрав и от мен!
  • Браво, много е хубаво!
  • Привет ! Харесва ми !
  • В трапчинката на бузата ми снежинка се стопи... Сълза.
Предложения
: ??:??