18.12.2008 г., 22:38

Кръговрат

1K 0 6

 

 

Красива снежинка
на палтото ми кацна.
Така постоя и походи цял ден,
а после постепенно изгасна – 
стопи се по пътя към мен…
Въздъхнах.
Заболя ме,
но след туй ми олекна.
- Отишла е нейде -
помислих си аз,
вероятно на друга, 
по-обична от тази планета,
в друг по-истински от нашия свят. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заболя- олекна...Каква планета,какъв по-истински свят?!НЕ ми харесва!
  • Имаш добра идея, обаче:
    "Така постоя и походи със мен,
    а после постепенно изгасна –
    стопи се по пътя към мен…"

    Според мен е ужасно, когато "мен" се римува с "мен". Освен това не ми харесва употребата на архаизми като "нейде", имайки предвид, че думата "някъде" не би натежала на стихотворението ти.
    Надявам се да не се обидиш, това е просто моето мнение.
    Поздрави за идеята.
  • Поздрав и от мен!
  • Браво, много е хубаво!
  • Привет ! Харесва ми !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...