Кръговрат (невинна е вината)
До момента, във който се върнеш
във мене,
вода -
до тогава ще скитам пустинно.
Отмалелият пясък ще се спъва
по мойте крака,
а ти,
от небето,
ме гледаш невинно.
В падини между дюните
зрее тлееща - мойта душа
и се гърчи във вятър жаравен.
И листата на дюлите стават на сивкавост -
прах
и се веят във пристъп безумен
и жален.
А ти,
от небето,
ме гледаш невинно.
А избиват по взора ми сините точки
на очакване парещо -
смисъл и воля.
Ослепяващи, жадни, горещи петна
във очите на мъртъв се молят
за Пролет.
Аз надушвам над себе си мокро
и създавам сама -
ослепяла - видения плуващи в полет.
Огледални на твоето синьо -
в анфас -
изтъкавам дори и платна
на изплували в нищото лодки
от спомен.
А ти,
от небето,
ме гледаш невинно.
Да,
от жажда научих сама,
сам сама -
илюзорно, миражи - какво са.
Аз сама се научих да правя вода,
не от тебе живот да си прося
проронен.
А ти,
от небето,
от горе,
ме гледаш,
висока.
И следиш на какво съм способна,
нали.
И след толкова смърт, тишийна...
И след толкова много въпроси...
Дъждовете си пращаш към мене, вода.
Но не помниш сега за какво са.
И в момента, във който се връщаш -
аз,
в небето,
те гледам,
спокойна.
Ти под мене изсъхваш в кръга.
И си толкоз невинно-
виновна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Северина Даниелова Все права защищены