22.07.2014 г., 23:31

Кръговрат (невинна е вината)

730 0 16

До момента, във който се върнеш

във мене,

вода -

до тогава ще скитам пустинно.

 

Отмалелият пясък ще се спъва

по мойте крака,

а ти,

от небето,

ме гледаш невинно.

 

В падини между дюните

зрее тлееща - мойта душа

и се гърчи във вятър жаравен.

 

И листата на дюлите стават на сивкавост -

прах

и се веят във пристъп безумен

и жален.

 

А ти,

от небето,

ме гледаш невинно.

 

А избиват по взора ми сините точки

на очакване парещо -

смисъл и воля.

 

Ослепяващи, жадни, горещи петна

във очите на мъртъв се молят

за Пролет.

 

Аз надушвам над себе си мокро

и създавам сама -

ослепяла - видения плуващи в полет.

 

Огледални на твоето синьо -

в анфас -

изтъкавам дори и платна

на изплували в нищото лодки

от спомен.

 

А ти,

от небето,

ме гледаш невинно.

 

Да,

от жажда научих сама,

сам сама -

илюзорно, миражи - какво са.

 

Аз сама се научих да правя вода,

не от тебе живот да си прося

проронен.

 

А ти,

от небето,

от горе,

ме гледаш,

висока.

 

И следиш на какво съм способна,

нали.

 

И след толкова смърт, тишийна...

И след толкова много въпроси...

Дъждовете си пращаш към мене, вода.

Но не помниш сега за какво са.

 

И в момента, във който се връщаш -

аз,

в небето,

те гледам,

спокойна.

 

Ти под мене изсъхваш в кръга.

И си толкоз невинно-

виновна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ена, благодаря за поздрава, но ще съм честна и признавам си - единствено „Пролет“ и „Лятото“ са ми присърце (чисто музикално). Що се отнася до българска музика съм много капризна. Връщам поздрава с песента „Зимна къща“ на ФСБ - по стиховете на Калин Донков (:, надявам се да ти хареса!
    Анна, водата тук е само метафора. Разбира се, не случайно ВОДАТА! Водата е единствената стихия, която е живо същество. Човек има най-голямо влияние върху нея и най-лесно се свързва с нея - неслучайно... Ние сме част от водата - тя е нашата истинска майка (по мое мнение). Предполагам си гледала филмът "What the bleep do we know", но ако не си - препоръчвам го горещо!!! Аз също си имам стъклена бутилка с вода, на която мисля разни весели и приятни неща, а тя ме слуша как пея - няма по-вкусна вода от моята си, ха-ха! В крайна сметка - тук „водата“ - не е точно вода, въпросът е, че носи нейните качества
  • Имате право Фабер, до някъде... Забелязвам, че възгледите ни се разминават, но уважавам и оценявам това, което ми давате като насока. Искам да кажа, че го имам предвид. Що се отнася до мъдростта - годините са минимален фактор. Да, фактор, но много малък. Има една приказка (и аз да вкарам някой цитат „не питай старило, а питай патило“. Колкото до улавянето и самооплитането - това се случва само ако не си достатъчно пластичен. Мъдростта е във водата! Светлина -С
  • selene727 (Северина Даниелова): 24-07-2014г. 21:36
    Тогава, Фабер, защо питате мен какво да мислите в произведенията ми?!"

    Защото Вие сте авторката и според мен не сте представили в стихотворението необходимия минимум от "идейна разбираемост" и яснота, или предпоставки за такъв минимум (разбираемост и ясонта)!? Вижте колко добре Ви се е получило в другото стихотворение, където я няма подчертаната претенция за по-"специална" идейност... Впрочем, оригинални и значими идеи могат да "съставят" и представят и млади хора, но по принцип осъзнатата и по-истинска мъдрост е присъща на хора в по-зряла възраст. Друг въпрос е, че го има и това: "19. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване".(1 Кор.,3)
  • Тогава, Фабер, защо питате мен какво да мислите в произведенията ми?! Аз ви давам моята гледна точка - началната, защото я поискахте. Винаги съм смятала, че след като произведение бъде изтворено - то вече не е притежание на твореца си, а на този, който го гледа (независимо от творбата). В моята фантазия стихото е точно това, което съм искала да кажа... вероятно и за това е противоречиво, може би мъгляво. По принцип сте прав! ...по принцип...
    С уважение -С
  • При изкуството стои въпросът за "обработване на мечтанията и размисъла по начин, че те да загубят прекалено личното, което отблъсква другите, за да могат да доставят вид наслада, катарзис и израстване и на другите хора" (перифраза от книга, чието заглавие и автор може да изпиша при интерес). Въпросът за идейността и смисълът, съответно и за тяхната поне минимална яснота и определеност, е особено актуален при "чисто" словесните изкуства!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...