22.07.2014 г., 23:31 ч.
Кръговрат (невинна е вината)
До момента, във който се върнеш
във мене,
вода -
до тогава ще скитам пустинно.
Отмалелият пясък ще се спъва
по мойте крака,
а ти,
от небето,
ме гледаш невинно.
В падини между дюните
зрее тлееща - мойта душа
и се гърчи във вятър жаравен.
И листата на дюлите стават на сивкавост -
прах
и се веят във пристъп безумен
и жален.
А ти,
от небето,
ме гледаш невинно.
А избиват по взора ми сините точки
на очакване парещо -
смисъл и воля.
Ослепяващи, жадни, горещи петна
във очите на мъртъв се молят
за Пролет.
Аз надушвам над себе си мокро
и създавам сама -
ослепяла - видения плуващи в полет.
Огледални на твоето синьо -
в анфас -
изтъкавам дори и платна
на изплували в нищото лодки
от спомен.
А ти,
от небето,
ме гледаш невинно.
Да,
от жажда научих сама,
сам сама -
илюзорно, миражи - какво са.
Аз сама се научих да правя вода,
не от тебе живот да си прося
проронен.
А ти,
от небето,
от горе,
ме гледаш,
висока.
И следиш на какво съм способна,
нали.
И след толкова смърт, тишийна...
И след толкова много въпроси...
Дъждовете си пращаш към мене, вода.
Но не помниш сега за какво са.
И в момента, във който се връщаш -
аз,
в небето,
те гледам,
спокойна.
Ти под мене изсъхваш в кръга.
И си толкоз невинно-
виновна.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Имате право Фабер, до някъде... Забелязвам, че възгледите ни се разминават, но уважавам и оценявам това, което ми давате като насока. Искам да кажа, че го имам предвид. Що се отнася до мъдростта - годините са минимален фактор. Да, фактор, но много малък. Има една приказка (и аз да вкарам някой цитат
„не питай старило, а питай патило“. Колкото до улавянето и самооплитането - това се случва само ако не си достатъчно пластичен. Мъдростта е във водата! Светлина -С -
selene727 (Северина Даниелова): 24-07-2014г. 21:36
Тогава, Фабер, защо питате мен какво да мислите в произведенията ми?!"
Защото Вие сте авторката и според мен не сте представили в стихотворението необходимия минимум от "идейна разбираемост" и яснота, или предпоставки за такъв минимум (разбираемост и ясонта)!? Вижте колко добре Ви се е получило в другото стихотворение, където я няма подчертаната претенция за по-"специална" идейност... Впрочем, оригинални и значими идеи могат да "съставят" и представят и млади хора, но по принцип осъзнатата и по-истинска мъдрост е присъща на хора в по-зряла възраст. Друг въпрос е, че го има и това: "19. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване".(1 Кор.,3) -
Тогава, Фабер, защо питате мен какво да мислите в произведенията ми?! Аз ви давам моята гледна точка - началната, защото я поискахте. Винаги съм смятала, че след като произведение бъде изтворено - то вече не е притежание на твореца си, а на този, който го гледа (независимо от творбата). В моята фантазия стихото е точно това, което съм искала да кажа... вероятно и за това е противоречиво, може би мъгляво. По принцип сте прав! ...по принцип...
С уважение -С -
При изкуството стои въпросът за "обработване на мечтанията и размисъла по начин, че те да загубят прекалено личното, което отблъсква другите, за да могат да доставят вид наслада, катарзис и израстване и на другите хора" (перифраза от книга, чието заглавие и автор може да изпиша при интерес). Въпросът за идейността и смисълът, съответно и за тяхната поне минимална яснота и определеност, е особено актуален при "чисто" словесните изкуства!
-
Бостан, от известно време не пия. А дори да си позволя да пийна (вино) не се старая да се напивам (да не говорим пък за наливане). Аз съм човек с вкус
Фабер, много ми е сложно да го обясня кратичко. „Тя“ е Водата, макар Водата да не е водата. В своята невинност тя е виновна, но нейната вина е невинна. Разбирате ли ме, ха-ха?! В крайна сметка всичко опира до Кръговрата, но не точно кръговрата на водата, макар до някъде и той е част от Кръговрата... Кръговратът на Водата и вината са много тясно свързани, но ще ми трябва да напиша 2-3 листа минимум, за да ви обясня за какво иде реч...
Светлина ви пращам -С -
Абе, да не си го писала това на заранта, под махмурлук? Че то, голяма жажда се усеща, пък нищо не се разбира!
-
"А ти,
от небето,
ме гледаш невинно.
А ти,
от небето,
от горе,
ме гледаш,
висока.
И следиш на какво съм способна,
нали.
И след толкова смърт, тишийна...
И след толкова много въпроси...
Дъждовете си пращаш към мене, вода.
Но не помниш сега за какво са.
И в момента, във който се връщаш -
аз,
в небето,
те гледам,
спокойна.
Ти под мене изсъхваш в кръга.
И си толкоз невинно-
виновна."
Северина, би трябвало, според мен, да се разбира не само от Вас (приемам, че знаете), но и от читателя, за кой/коя (вж. цитата, "вината" ли е "тя", "водата" ли!??...*) става дума в това стихотворение. Изкуството задължително е и общуване, а това предполага един мимнимум "фактологична" разбираемост или подаване на достатъчно съответен "гатанков" материал, който да позволи на читателя да се сети сам за някои неща... Ако съм прав в този ми критичен поглед, и ако се бяхте съобразила с изтъкнатото от мен обстоятелство, може би стихотворението ви щеше да е още по-добро и, така да се каже, цялостно добро!
*и в двата случая/варианта май няма достатъчно яснота, разграниченост, смисъл!? -
Ели, това е само за да си го върнеш
Кръстина, благодаря!
Константин, благодаря ти че ме светна. Налага ми се доста често да ползвам израза и явно до сега - грешно. Ще го запомня (: Разбира се, че Звезди е виновен!!! Родителите ми с такава музика са ме хранили като дете, ха-ха
-С -
Чудесно е! Само пред "анфас" няма "в" - само анфас е. Звезди Керемидчиев е виновен, че натъртва "Черен съм сега в профил и ВВВ анфас" на Черната овца, а в текста на отец Главев липсва това "в".
Както и би трябвало да бъде. -
Много,много силна поетична образност.Въплащението, пресъздаването и философското осещане са направо космични!Поздрави!!!
-
"Ослепяващи, жадни, горещи петна
във очите на мъртъв се молят
за Пролет."
.....................................................................
Много образен стих, силно въздействащи метафори! Стих с много красиво послание, в което се съдържат непреходни общочовешки ценности - там, където има непобедима надежда за пролет, смъртта е безсилна... ПОЗДРАВИ! -
Мисана, според майския календар съм Орел - част от трансформирането на сянката ми - е да се освободя от земното и да полетя. Благодаря ти за попътния вятър (:
Ава, благодаря ти за прекрасните комплименти (:
Санвали, щастлива съм, че ме усещаш (:
Светлина и Мир -С -
Много хубава образност с преплетена философия.
Поздрави за хубавия стих, Северина! -
Дааа, космична си и толкова осезаемо настръхваща е стихията на твоя стих! Поздравявам те!
-
Мога смело да заявя. Това е колосална поезия. Браво, Северина!
Ти се завръщаш в сайта просто преобразена, като Христос от Синай.
Винаги се радвам дълбоко и се вълнувам до дъното на душата си, когато видя творчеството на наистина надарен млад човек. Не като тези, на които раздават наградите в конкурси по втория начин. Спокоен ще умра, че новото време носи такива поетични цунамита на нестандартно творчество. Твоята вълна ще помете старата поезия от пътя си. Такова е предсказанието ми. Тук има и голямо майсторство и голямо новаторство и мяра. Буквално във всеки ред има по едно поетично откритие - непреднамерено, като част от общия пъзел. Изненадан съм, че на тези години може да пишеш така зряло като форма. Но явно Бог си знае работата. Да правя анализ на такава уникална творба, значи да убия истинска красота. Затова спирам дотук и ти пожелавам на добър час в голямата поезия. Ти летиш, момиче! Буквално летиш!
Само слепец няма да съзре твоя полет!
Искрено твой: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Анна, водата тук е само метафора. Разбира се, не случайно ВОДАТА! Водата е единствената стихия, която е живо същество. Човек има най-голямо влияние върху нея и най-лесно се свързва с нея - неслучайно... Ние сме част от водата - тя е нашата истинска майка (по мое мнение). Предполагам си гледала филмът "What the bleep do we know", но ако не си - препоръчвам го горещо!!! Аз също си имам стъклена бутилка с вода, на която мисля разни весели и приятни неща, а тя ме слуша как пея - няма по-вкусна вода от моята си, ха-ха! В крайна сметка - тук „водата“ - не е точно вода, въпросът е, че носи нейните качества
-С