III. Щедра вселена
Всичко каквото от Бог пожелаваш,
щедро вселената с шепи ти дава.
Искаш гуляи в луксозни сараи...
сметката, с лихва, ще платиш накрая.
Плътската страстна любов си избираш,
плътска любов ти всемира сервира.
Тази любов е обаче до време...
цялата сила, додето ти вземе.
Идват след нея предчувствия тъмни,
водят към пропаст, към ями бездънни.
Луташ се сляпо без път сред мъглата,
тъжен, отчаян проклинаш съдбата.
В същото време, прикрит, Сатаната,
киска се злобно, в тефтера пресмята,
колко човешки души е привлякъл,
в адския шумен и блуден спектакъл.
Спри се навреме, о, мили човече,
с ведрите мисли ще стигнеш далече,
но не робувай на скръб и вината,
с радост посрещай деня след зората.
Паднеш ли, ставай! Животът е вечен!
Влез в кръговрата от Бога предречен...
„Губил си битки, но здрав си на края!
Радвай се! Той те напътства към рая!“
23,30 ч., 17 януари 2021
Информация: Стихотворението е част от
поемата „Кръговрати“, в която влизат всички
поместени до сега стихове за „Мислите“ и
„Бог е...“
Свързани произведения: „Бог е...“
© Иванъ Митовъ Все права защищены