29 июл. 2016 г., 15:18  

Кръговратът на водата

690 0 11

Дали е трябвало
да заваля,
когато си се влюбвал, като песен -
излят от край до край
в една река,
събрал води от снеговити преспи?

 

Дали е трябвало 
да бъдеш мой, 
когато, закипял си от промени
и аз да бъда повод, обич, зов,
а ти - вина, до край
пропита в мене?

 

Или когато после,
замълчал,
застинал, пълноводен, и преситен,
дали е трябвало
да бъда мост-печал,
по който нашите съдби да скитат?

 

Пропуснахме.
Пресъхнахме.
Уви!
Сега сме само капки пот споени,
полепнали по жадния живот,
изпити от напуканото време.

 

 

 

Публикувано във:

  •  e-lit.info ня 04 Ноември 2011 06:03
  • Литературан свят   БРОЙ 119 ЮЛИ 2019

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...