25 янв. 2024 г., 09:17  

Кръпка за сърдечните разломи

364 4 12

КРЪПКА ЗА СЪРДЕЧНИТЕ РАЗЛОМИ

 

За всички недовършени дела

едва ли мога да намеря време.

Със скоростта на пусната стрела

животът прелетя по пътя земен.

 

И срокът неусетно се скъси.

Останаха ми седем-осем крачки.

Изтрих с отрязаните си коси

последния брокатов щрих на здрача.

 

На мен навярно много бе отнел –

пари, уют, но дал ми бе назаем

любов, която нямаше предел,

изкуството да бъдеш разбираем.

 

До днес обаче тъй и не разбрах

от колко ли платнища беше снаждан

светът, във който шеметно живях

и утолявах трудната си жажда.

 

Усетя ли смирение у мен,

постигна ли заветната нирвана,

съший ми, Боже, ризица от лен,

в която знам, че друга мисъл няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...