Кръпка за сърдечните разломи
КРЪПКА ЗА СЪРДЕЧНИТЕ РАЗЛОМИ
За всички недовършени дела
едва ли мога да намеря време.
Със скоростта на пусната стрела
животът прелетя по пътя земен.
И срокът неусетно се скъси.
Останаха ми седем-осем крачки.
Изтрих с отрязаните си коси
последния брокатов щрих на здрача.
На мен навярно много бе отнел –
пари, уют, но дал ми бе назаем
любов, която нямаше предел,
изкуството да бъдеш разбираем.
До днес обаче тъй и не разбрах
от колко ли платнища беше снаждан
светът, във който шеметно живях
и утолявах трудната си жажда.
Усетя ли смирение у мен,
постигна ли заветната нирвана,
съший ми, Боже, ризица от лен,
в която знам, че друга мисъл няма.
© Валентина Йотова All rights reserved.
