LiaNik (И.К.)
259 4451
21 мая 2020 г., 21:08

Кръст с тебешир 

  Поэзия » Другая
1250 9 13

Цял живот бесовете отвързвах,

и премитах след техния пир,

кротко в кутия после ги връщах

и поставях отгоре им кръст с тебешир.

 

 

„За последно!“ – така си наричах.

Но последен е само дъхът,

който в края на дните изчезва,

като дим от последна сълза.

 

 

Цял живот разпилявах си дните.

Секундарникът тихо бръжди…

И преписвах в душевна тетрадка лъжите,

сякаш новото място ще ги измени.

 

„ За последно!“ – не пеят очите ми.

В тях стихии  от огън горят.

И макар да прощавах лъжите,

на лъжците за отплата ще дойде денят.

 

 

© И.К. Все права защищены

Свързани произведения
На моя гръб сто Юди богатеят
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поэзия » Философская
И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...
  1512  6  8 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Елка! Не,ще си ги оставя бесовете да си вилнеят. С тях си се чувствам добре. Аз съм просто човек, няма как да съдя и претеглям другите, мога само себе си и човешкото да равнявам... Другото е илюзия ,че можем да сме, като богове. Създания сме, на които божествените сили не им прилягат и има защо... Поздрави и от мен!
  • За последно им сложи кръст на лъжите! Има кой да ги съди! Поздравления, много ми хареса!
  • Таня, благодаря ти! Вникнала си в това, което четеш. Последните ми два реда са точно на мястото си, та дори и от страна на репликата, която си цитирала. Буквално или не, редовете си носят този заряд, който аз исках.Дори и повторението на лъжи, лъжци, за мен си е точно. И, не на последно място са бесовете, кутията и кръста с тебешир...Тебеширът се трие, нали?! Можеш пак да повториш, потретиш...или да напишеш нещо ново.
    Така е и с тези хора, които правят една и съща грешка към едни и същи лица и се очаква всеки път прошката да е валидна и да ги чака... Дори и Бог не е простил на най- великото си творение - живота, и му е дал начало, но и край. Как беше другата поговорка, нещо от рода, че дори и на Бог, най- големият светец не е драг. Не претендирам за точност,но смисълът , мисля, че е ясен.
    Достатъчно обясних, дори, извън контекста на емоционално написаното от мен. Не претендирам за величие, точност и оформеност по правила. Никога и не съм. Нека по-рядко да има такива емоции! 🌺🌺🌺
  • Чудесен е стихът ти, Лиа, просто последните два реда малко ме смутиха, за очакваната отплата. Но от чуваната много често реплика, "Бог забавя, ама не прощава!" разбирам, че човек не е простил.
  • Благодаря, на всички, за изказаното мнение!
    Благодаря и за безценното включване на Надето.
    Просто написах емоции, които извираха, без да търся стъпки, рими или съвършенство.
    Човекът е несъвършен,но цял живот се стреми да стане по-съвършен в една или друга насока. И пак си отива, такъв, какъвто е бил, само с малко повече товар в душата. Лично мнение.
    Хубави почивни дни на всички!
  • Може и вече да е дошъл, но не е важно това, а огънят 😀
  • "Но последен е само дъхът"...Силно!
  • Това с възмездието нещо ми се вижда неосъществимо.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) - Много силно! Като огледало сте!
  • И като кости в паметта белеят,
    предателства и истини умират.
    На моя гръб сто Юди богатеят,
    а после и смъртта канонизират.

    И по душата драскат зли Пилати,
    ала поне ръцете им са чисти.
    От писани накриво постулати,
    мечтите си превърнах в атеисти.

    И вярата си крия - от живота,
    и стигмите ми да не покървяват.
    Ще стигна нявга своята Голгота,
    а те на Бога нека се надяват.

    Той казват криво седнал, право съди,
    дано не е накриво и кантара.
    Каквото си заслужат - ще им бъде,
    аз имам кръст да нося - светла вяра!
  • „За последно!“ – така си наричах.
    Но последен е само дъхът,
    който в края на дните изчезва,
    като дим от последна сълза"!
    Това ми хареса много.
  • Два пъти го препрочетох, особено вторият куплет страшно ме впечарли! "за последно" - никога не знаем. Поздравления!
  • И макар да прощавах лъжите,
    на лъжците за отплата ще дойде денят... Все още не е простено, щом мисълта е за отплата.
Предложения
: ??:??