Цял живот бесовете отвързвах,
и премитах след техния пир,
кротко в кутия после ги връщах
и поставях отгоре им кръст с тебешир.
„За последно!“ – така си наричах.
Но последен е само дъхът,
който в края на дните изчезва,
като дим от последна сълза.
Цял живот разпилявах си дните.
Секундарникът тихо бръжди…
И преписвах в душевна тетрадка лъжите,
сякаш новото място ще ги измени. ...