Кръст с тебешир
Цял живот бесовете отвързвах,
и премитах след техния пир,
кротко в кутия после ги връщах
и поставях отгоре им кръст с тебешир.
„За последно!“ – така си наричах.
Но последен е само дъхът,
който в края на дните изчезва,
като дим от последна сълза.
Цял живот разпилявах си дните.
Секундарникът тихо бръжди…
И преписвах в душевна тетрадка лъжите,
сякаш новото място ще ги измени.
„ За последно!“ – не пеят очите ми.
В тях стихии от огън горят.
И макар да прощавах лъжите,
на лъжците за отплата ще дойде денят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
Не,ще си ги оставя бесовете да си вилнеят. С тях си се чувствам добре.
