18 нояб. 2008 г., 21:37

Кръстопът

1.2K 0 7

Лети нагоре!

Лети надалеч!

Свободна е душата Ти веч!

Сбогом, страдание,

сбогом, тъга!

Погребвам ви,

както погребах Любовта!

Но... Не!

Чакай!

Поспри!

Нова Любов нима се зароди?

Нещо ново?

Нещо истинско ли е това?

Нежно и красиво,

като цвете израстнало в гора.

Червена роза...

мила усмивка...

нежна целувка...

топла прегръдка...

Ах, как копнееш Ти за тях,

но чак сега се освободи от смразяващия мрак!

Поробена...

окована...

гаснеща ден, след ден...

дълго време беше Ти в плен!

Помниш!

Нали?!?

Времето лети!

Избери!

Кой е пътя,

по който ще вървиш?

Кое свое желание ще удовлетвориш?

Свобода... тъй мечтана...

и така желана!

Теб ли ще те избере?

Или отново ще поеме риска да отдаде своето сърце?!?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...