Лети нагоре!
Лети надалеч!
Свободна е душата Ти веч!
Сбогом, страдание,
сбогом, тъга!
Погребвам ви,
както погребах Любовта!
Но... Не!
Чакай!
Поспри!
Нова Любов нима се зароди?
Нещо ново?
Нещо истинско ли е това?
Нежно и красиво,
като цвете израстнало в гора.
Червена роза...
мила усмивка...
нежна целувка...
топла прегръдка...
Ах, как копнееш Ти за тях,
но чак сега се освободи от смразяващия мрак!
Поробена...
окована...
гаснеща ден, след ден...
дълго време беше Ти в плен!
Помниш!
Нали?!?
Времето лети!
Избери!
Кой е пътя,
по който ще вървиш?
Кое свое желание ще удовлетвориш?
Свобода... тъй мечтана...
и така желана!
Теб ли ще те избере?
Или отново ще поеме риска да отдаде своето сърце?!?!
© Бояна Петрова Все права защищены