18.11.2008 г., 21:37

Кръстопът

1.2K 0 7

Лети нагоре!

Лети надалеч!

Свободна е душата Ти веч!

Сбогом, страдание,

сбогом, тъга!

Погребвам ви,

както погребах Любовта!

Но... Не!

Чакай!

Поспри!

Нова Любов нима се зароди?

Нещо ново?

Нещо истинско ли е това?

Нежно и красиво,

като цвете израстнало в гора.

Червена роза...

мила усмивка...

нежна целувка...

топла прегръдка...

Ах, как копнееш Ти за тях,

но чак сега се освободи от смразяващия мрак!

Поробена...

окована...

гаснеща ден, след ден...

дълго време беше Ти в плен!

Помниш!

Нали?!?

Времето лети!

Избери!

Кой е пътя,

по който ще вървиш?

Кое свое желание ще удовлетвориш?

Свобода... тъй мечтана...

и така желана!

Теб ли ще те избере?

Или отново ще поеме риска да отдаде своето сърце?!?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...