От хубав път на кръстопът
Де всички съгрешили мрат

Да избирам не умея
Азе там далече не вирея
Да се върна аз не смея
Но да мина аз не ще успея

Мина ли несигурно отвъд
Очаква ме заслужен съд
И не искам и не мога
И у мен възбужда туй тревога
И се моля аз на Бога
И на дявола със двата рога

И ме горят, не ще се спрат
Сълзите като дъжд валят
Живот не мога да строя
А планове коварни аз кроя
Неможещ аз да избера
Се моля аз най-после да умра.