27 мая 2008 г., 00:06

Кръстопът съм на безкрайни светове

785 0 14
В сърцето ми запали
неугасим пожар.
Сега то свети ярко
като морски фар.
Ръзпръсква светлина
и обич ражда,
за теб копнее,
душата ми възражда.
Ще изкипи кръвта ми
от луда страст.
Ти си спасението,
идва твоят час.
Стихия огнена
отвътре ме гори.
Само целувка твоя
ще я укроти.
Избави ме с нежност
от това страдание.
Не ми отказвай,
нямаш оправдание.
Разпънат съм високо
сред ярките звезди
и днес се сливам
с небесните мечти.
В мен бушуват
ураганни ветрове.
Кръстопът съм
на безкрайни светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...