27 мая 2008 г., 00:06

Кръстопът съм на безкрайни светове

783 0 14
В сърцето ми запали
неугасим пожар.
Сега то свети ярко
като морски фар.
Ръзпръсква светлина
и обич ражда,
за теб копнее,
душата ми възражда.
Ще изкипи кръвта ми
от луда страст.
Ти си спасението,
идва твоят час.
Стихия огнена
отвътре ме гори.
Само целувка твоя
ще я укроти.
Избави ме с нежност
от това страдание.
Не ми отказвай,
нямаш оправдание.
Разпънат съм високо
сред ярките звезди
и днес се сливам
с небесните мечти.
В мен бушуват
ураганни ветрове.
Кръстопът съм
на безкрайни светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...