27.05.2008 г., 0:06

Кръстопът съм на безкрайни светове

779 0 14
В сърцето ми запали
неугасим пожар.
Сега то свети ярко
като морски фар.
Ръзпръсква светлина
и обич ражда,
за теб копнее,
душата ми възражда.
Ще изкипи кръвта ми
от луда страст.
Ти си спасението,
идва твоят час.
Стихия огнена
отвътре ме гори.
Само целувка твоя
ще я укроти.
Избави ме с нежност
от това страдание.
Не ми отказвай,
нямаш оправдание.
Разпънат съм високо
сред ярките звезди
и днес се сливам
с небесните мечти.
В мен бушуват
ураганни ветрове.
Кръстопът съм
на безкрайни светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...