Дори и времето е спряло запъхтяно,
изморило се да гони твоята любов,
сърцето е разбито и във миналото разпиляно,
забравило, че след изминалия ден ще дойде нов.
Забързаните хора покрай мен минават,
поглеждат ме, усмихват се, побягнали по своя път,
днес ме спомнят, утре ме забравят,
а аз оставам пак на своя кръстопът.
Кръстопътя между миналото и живота,
кръстопът, на който аз останах с теб,
там, където в спомените мога
да съм с теб, макар да съм със друг човек.