8 дек. 2010 г., 21:53

Кучето до клиниката на Трошев 

  Поэзия » Другая
886 0 2

Кучето до клиниката на Трошев

 

Да поздравявам всяка сутрин ментално щастливите,

взели от парка любов, мир, тишина,

и по далчевски да изтърся праха от годините,

сврял се възрастово в мойта коса.


Да потърся очите на просяка,

чакащ манна от мойта ръка -

в жълти грошове щедрост коледна

като откуп за кръстове, болки и черна вина.


Да се препъват  очите ми в купчина куча

всеки път мимоходом край клиника Трошев.

Да му се не начудиш на псето, чуждо

в съня си на света и на човешки лошото.


Да крада с бяла завист и спотаена въздишка

свобода от жената от отдел "Чистота",

дето всяка заран с кафето и с горчива загриженост

чисти пътя ни от всеядната суета.


Толкова нечии "конюнктиви"

затормозват моето трудово аз -

че се свива горкото, засрамено и диво,

и писука вече без его, с чужд глас.


Добър знак или зла препъния

да ме следват клошари, псета и луди...

Взра ли се в тях, други и будни,

усещам: господ ме учи на човеколюбие.




 

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Готин, не съм съгласна с много от вашите тези, но това си е моя и ваша работа. Бъдете добър и мъж!
  • Хммм... доста тежък за четене стих... но пък лъха толкова разбиране и енергия. Даже е сякаш микроскоп - вижда фигури, които всеки МЕГАчовек (каквито Бързащите се наричаме) пропуска. И често настъпва. Малките послания, че животът е нещо различно от осем срещи за пет часа, 140км.ч. по Цариградско и ядене накрак в МакДоналдс...
    Не знам защо - напомня ми за една школа, родила песни, като на Богдана Карадочева и други такива готини...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??