Кучето до клиниката на Трошев
Кучето до клиниката на Трошев
Да поздравявам всяка сутрин ментално щастливите,
взели от парка любов, мир, тишина,
и по далчевски да изтърся праха от годините,
сврял се възрастово в мойта коса.
Да потърся очите на просяка,
чакащ манна от мойта ръка -
в жълти грошове щедрост коледна
като откуп за кръстове, болки и черна вина.
Да се препъват очите ми в купчина куча
всеки път мимоходом край клиника Трошев.
Да му се не начудиш на псето, чуждо
в съня си на света и на човешки лошото.
Да крада с бяла завист и спотаена въздишка
свобода от жената от отдел "Чистота",
дето всяка заран с кафето и с горчива загриженост
чисти пътя ни от всеядната суета.
Толкова нечии "конюнктиви"
затормозват моето трудово аз -
че се свива горкото, засрамено и диво,
и писука вече без его, с чужд глас.
Добър знак или зла препъния
да ме следват клошари, псета и луди...
Взра ли се в тях, други и будни,
усещам: господ ме учи на човеколюбие.
© Златина Георгиева All rights reserved.
