Кучето до клиниката на Трошев
Кучето до клиниката на Трошев
Да поздравявам всяка сутрин ментално щастливите,
взели от парка любов, мир, тишина,
и по далчевски да изтърся праха от годините,
сврял се възрастово в мойта коса.
Да потърся очите на просяка,
чакащ манна от мойта ръка -
в жълти грошове щедрост коледна
като откуп за кръстове, болки и черна вина.
Да се препъват очите ми в купчина куча
всеки път мимоходом край клиника Трошев.
Да му се не начудиш на псето, чуждо
в съня си на света и на човешки лошото.
Да крада с бяла завист и спотаена въздишка
свобода от жената от отдел "Чистота",
дето всяка заран с кафето и с горчива загриженост
чисти пътя ни от всеядната суета.
Толкова нечии "конюнктиви"
затормозват моето трудово аз -
че се свива горкото, засрамено и диво,
и писука вече без его, с чужд глас.
Добър знак или зла препъния
да ме следват клошари, псета и луди...
Взра ли се в тях, други и будни,
усещам: господ ме учи на човеколюбие.
© Златина Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Готин, не съм съгласна с много от вашите тези, но това си е моя и ваша работа. Бъдете добър и мъж!
-
Хммм... доста тежък за четене стих... но пък лъха толкова разбиране и енергия. Даже е сякаш микроскоп - вижда фигури, които всеки МЕГАчовек (каквито Бързащите се наричаме) пропуска. И често настъпва. Малките послания, че животът е нещо различно от осем срещи за пет часа, 140км.ч. по Цариградско и ядене накрак в МакДоналдс...
Не знам защо - напомня ми за една школа, родила песни, като на Богдана Карадочева и други такива готини...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
