31 мар. 2008 г., 10:15

Кухненска басня

668 0 5
В кухнята се случват чудеса.
От приборите, дето по стелажа
окапват се от чистата вода,
един капак се правеше на важен:
"За мене няма тенджера достойна -
отсичаше безпринципно капакът -
дори да бъде тя със дъно двойно,
аз няма да и бъда похлупакът..."
Всички се страхуваха от него,
бе твърде плосък, равен, неудобен,
захлупваше ги без да му придреме,
не бе подложен на контакт със огъня...
Шушукаха си съдовете скрито:
"Нима един капак ще командори?
За жегата веднъж не ни попита...
Крещи, че като него няма втори...
Един тиган така се разгневи,
че с дръжката удари похлупака
и той като кълбо се търкули
и никога след туй не го видяха...
Да! Слепотата е за съжаление.
Физически недъг - когато е.
Капакът беше сляп за уважение,
отиде там, отдето и дойде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...